Destruction of the national cultural code and current geopolitical realities
DOI:
https://doi.org/10.17072/2076-0590-2024-11-65-79%20Keywords:
cultural code, nation, state, education, identity, imageAbstract
The destructive influence of the geopolitical strategy of the unipolar world on the Bulgarian national cultural code is analyzed. The historical process of the formation of the Bulgarian national cultural code with its system of characteristic images, symbols, and concepts is considered. The significance of the adoption of Orthodoxy by Prince Boris-Michael in 864 for the further development of the Bulgarian society and its culture is shown. The influence of Orthodoxy is associated with such features of the Bulgarian mentality as the orientation towards the comprehension of the sensual nature of the image, the desire to deify man. Since the first language of Slavic culture was Old Bulgarian, it played the role of the main factor in the formation of a common Slavic identity. In today's geopolitical realities, the Bulgarians (as well as other South Slavs) are under strong pressure from supporters of a unipolar Euro-Atlantic world, which is most evident in the inculcation of Russophobia. But adherence to the Russophobic doctrine inevitably entails the destruction of the Bulgarian cultural code, the debunking of our systemforming national myths, the rejection of our history and the destruction of our national identity.References
Асман Я. Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. София: ИК Планета 3, 2001. – 352 с.
Лотман Ю.М. Мястото на киноизкуството в механизма на културата. София: ЦСКИ. URL: https://cssc-bg.com/downloads/articles/CSSC%20PhD/2020%20Lotman%203.pdf (дата обращения 15.09.2023)
Барт Р. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991. 584 с.
Еко У. Код. София: ЦСКИ. URL: https://csscbg.com/downloads/articles/Literary%20%20Linguistics/Eco%20-%20Code.pdf (дата обращения 15.09.2023)
Жуков А. Навлизаме в епоха на революция на културните кодове. URL https://pogled.info/svetoven/navlizame-v-epoha-na-revolyutsiya-na-kulturnite-kodove.127483 (дата обращения 17.09.2023)
Григоров А. Кодове на културата. URL: http://www.litclub.com/ (дата обращения 18.09.2023)
Гюзелев В., Божилов И. История на сревновековна България VІІ–ХІV век. София: Анубис, 1999. 1060 с. 8. Киселков В.С. Пространните жития на светите братя Кирил и Методий. София: Военно издателство, 1945. 45 с.
Ангушева А Д., Атанасова А., Бояджиев Н., Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Савова, А. Стойкова, Л. Тасева. История на българската средновековна литература. София: Изток-Запад. 2008. 776 с.
Драгова Н. Старобългарска култура. София: ЛИК, 2005. 428 с.
Аверинцев С.С. Поэтика ранневизантийской литературы. URL: https://azbyka.ru/otechnik/ Sergej_Averincev/poetika-rannevizantijskoj-literatury/ (дата обращения 16.09.2023)
Лихачов Д. С. Българската държава на духа се простира навред! URL: https://opoznaybulgaria.com/kultura/balgarska-istorija/akad-dmitrij-lihachov-kam-balgarite-ich/24074/ (дата обращения 18.09.2023)
Тодоров Ц. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София: УИ «Св. Климент Охридски». 1992. 248 с.
Добрева В. Българската възрожденска комедия. София: ИК Захари Стоянов, 2022. 476 с.
Йотов П., Димитрова С., Цанкова-Ганчева Д. Военните паметници в България. София: НВИМ. 2005. 305 с.
Бужашка Б. Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения (19132016 г.). Саофия: ИК „Захари Стоянов“. 2017. 415 с.
Добрева В., Бужашка Б., Янкова И. През погледа на Александър Божинов: културни знаци и пространства на освободената държава. // Щрихи към образа на Александър Божинов. София: УИ «За буквите- О писменех», 2003. С. 53–39.
Найденова Й. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012. –40 с.
Проданов В. Гражданското общество и глобалният капитализъм. София: ИК «Христо Ботев», 2003. 239 с.
Попър К. Отвореното общество и неговите врагове. Т. 1–2. София: Отворено общество, Златорог, 1993. 724 с.
История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справянето с миналото в Централна и Източна Европа. Доклад. Институт за глобални анализи. Изд. с подкрепата на Департамента на САЩ. 2003. – URL: https://globalanalytics-bg.org/wp-content/uploads/2023/08/IGA_REPORT_BG_WEB_Final.pdf (дата обращения 20.09.2023)
В связи с деконструкцией национальных мифов, см.: Балева,М ,Улф Брунбауер. Батак като място на паметта. София/ Мартина Балева и Улф Брунбауер, 2007 – 160 с.
Фондация «Америка за България». – URL: https://us4bg.org/bg/ (дата обращения 20.09.2023)
Учебни планове по класове. URL: https://web.mon.bg/bg/28 (дата обращения 20.09.2023)